Чужди граждани могат да работят по трудово правоотношение на в Република България след получаване на разрешение за работа в съответствие с изискванията, определени в закон, с акт на Министерския съвет, или в международен договор, по който Република България е страна. Разрешението за работа се издава от специализиран държавен орган по искане на местен за България работодател. Тази процедура се отнася единствено до лица, които не са граждани на държава-членка на Европейския съюз или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, за които по силата на сключени международни договори с Европейския съюз се прилага различна процедура. Заявител на процедурата по издаване на разрешение за работа на чужденец в страната може да бъде:
1. Mестен работодател. Такъв е всяко лице, осъществяващо дейност на територията на Република България, регистрирано по българското законодателство или
2. Физическо или юридическо лице регистрирано по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Разрешение за работа за наемане на чужденец по трудово правоотношение може да бъде издадено съобразно състоянието, развитието и обществените интереси на пазара на труда, ако:
1. местният работодател е представил доказателства, че активно е търсил в предходен период, не по-кратък от 1 месец, в рамките на пазара на труда нужния му специалист, включително пред съответните държавни органи, регулиращи пазарът на труда и чрез обяви в националните и местните средства за масово осведомяване
2. Мотивирал е обстойно причините за ненаемането на български граждани, граждани на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, чужденци с разрешено постоянно и дългосрочно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права;
3. чужденецът притежава средно специално или по-висока степен на образование и/или специфични професионални квалификация и опит, отговарящи на обективните изисквания за съответната длъжност/работа и осъществяваната дейност;
3. няма български граждани,
3.1. граждани на държава - членка на Европейския съюз,
3.2. на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария
3.3. чужденци с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или с приравнени на техните права съгласно Българското законодателство с исканата професия, специалност и/или квалификация, 3.4. включително работодателят да няма възможност за своевременното обучение на нужните кадри, което е констатирано след проучване на пазара на труда, съобразено с обективните изисквания за заемане на длъжността и спецификата на дейността. Оценката на изпълнението на тези условия се извършва от специализиран държавен орган .
За издаване на разрешение работодателят следва да депозира заявление по местоработата на чужденеца, придружено с изчерпателно изброени в закона и подзаконовите нормативни актове документи.
Следва да се прави разграничение между разрешението за работа на чужденци, които ще работят по трудово правоотношение и разрешение за работа на чужденци, упражняващи висококвалифицирана трудова заетост.
Дефиницията на "Висококвалифицирана заетост", съгласно законодателството е наемане на работа на лице, което притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност, не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава.
При наемане на работа на чужденци за целите на висококвалифицираната заетост не се издава разрешението за работа, тъй като то се съдържа в единното разрешение за пребиваване и работа тип "синя карта на ЕС", издавано от Министерството на вътрешните работи. Различен е и набора от документи, който се изисква за получаването на разрешение за упражняване на висококвалифицирана заетост.
За упражняване на висококвалифицирана трудова заетост от чужденец, във връзка с издаване на Синя карта на ЕС от органите на Министерството на вътрешните работи, не се издава разрешение за работа като отделен документ, а изпълнителният директор на Агенцията по заетостта дава писмено решение. Решението дава право на чужденеца даизвършва трудова дейност на територията на Република България само за конкретно юридическо или физическо лице и за посочените в решението място, длъжност и срок на работа след издаване на Синя карта от органите на МВР.
Решението на изпълнителният директор на Агенцията по заетостта се дава когато са изпълнени следните условия:
1. чужденецът притежава необходимата за съответната работа компетентност - придобито висше образование, което се удостоверява с диплома, удостоверение или друг документ, издаден от компетентен орган, след обучение с продължителност не по-малка от три години, проведено от образователна институция, призната като висше училище от съответната държава;
2. брутната работна заплата, посочена в трудовия договор на чужденеца, е най-малко 1,5 пъти по-висока от средната работна заплата в Република България съгласно наличните данни за последните 12 месеца преди сключването на трудовия договор.
През първите две години на законна висококвалифицирана заетост притежателят на синя карта на ЕС може да упражнява на територията на Република България само дейности, отговарящи на условията, при които му е издадена синята карта на ЕС. През този период притежателят на синя карта на ЕС може да смени работодателя си само след получаване на писмено решение от Агенцията по заетостта.
Вътрешен ход на процедурата:
В 7-дневен срок Дирекция "Бюро по труда" изпраща до изпълнителния директор на Агенцията по заетостта приетите документи и становище по искането. Органът, компетентен да издаде разрешението за работа е Агенцията по заетостта. Нейният изпълнителен директор взема решение за издаване на разрешението или отказва това. Произнасянето е в едномесечен срок, като заявителят се уведомява писмено.
Разрешение за работа се издава на чужденец, в случаите, в които притежава:
a). специализирани знания;
b). умения и професионален опит, необходими за съответната работа или длъжност, съобразно обществените потребности и пазара на труда;
c). и при условие, че общият брой работещи чужденци не надхвърля 10% от средносписъчния състав на работещите по трудово правоотношение български граждани и чужденци с предоставено право на убежище при съответния работодател за предходните 12 месеца.
Освен това, е необходимо трудовото възнаграждение да осигурява необходимите средства за издръжка в страната съобразно размера, установен с акт на Министерски съвет.
Следва де се има предвид, обаче, че инициирането на подробно описаната процедура е предшествана от необходимостта да са изпълнени следните предварителни условия, а именно:
1. Местният работодател да е представил доказателства, че активно е търсил в предходен период, не по-малък от 1 месец, в рамките на пазара на труда нужния му специалист, включително в дирекция "Бюро по труда" на Агенцията по заетостта и чрез обяви в националните и местни средства за масово осведомяване и
2. Да няма български гражданин или постоянно пребиваващ чужденец или приравнен на такъв по правен статут, които да притежават средно специално или по-висока степен образование и/или съответните професионална квалификация и опит за съответната длъжност/работа.
Санкции:
В случаите на сключване на трудов договор с чужденец без разрешение за работа, когато такова се изисква, е предвидена глоба за работодателя и чуждестранния гражданин, респ. имуществена санкция. За чужденец, извършвал без разрешение трудова дейност, и за физическото лице, приело на работа такъв, глобата е от 500 до 5000 лв., а на юридическите лица се налага имуществена санкция от 20 000 лв.
Със образуването на изпълнително производство, частният или държавен съдебен изпълнител изпраща до длъжника покана за доброволно изпълнение. В тази покана са обективирани сумите, които длъжника трябва да изплати по дълга, предмет на съдебното производство и който е описан в издадения изпълнителния лист, заедно с разноски за ЧСИ по образуваното изпълнително производство и адвокатски хонорар. Самите суми се събират на основание издадено постановление за разноски по чл. 434 ГПК.
Съществуват противоречиви виждания относно това дали в поканата за доброволно изпълнение се инкорпорира и постановлението за разноски. Преобладаващата практика е, че в поканата за доброволно изпълнение е инкорпорирано постановлението за разноски, поради което за длъжникът съществува правен интерес от това да обжалва определените в поканата разноски по изпълнителното производство, както и адвокатския хонорар по производството. Това следва да се направи в едноседмичния срок, заложен в чл. 436, ал. 1 ГПК чрез съдебния изпълнител до съответния окръжен съд.
По отношение на адвокатския хонорар в производството, практиката е единодушна, че възнаграждението зависи от броя и сложността на действията, които се извършват по защитатаинтересите на взискателя, както и до размера на задължението. В хипотезата на изпълнение на задълженията от длъжника в срока на поканата за доброволно изпълнениe, адвокатското възнаграждение следва да е минималното по Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения, поради факта, че действията по защита интересите на взискателя се свеждат единствено до подаването на молба за образуване на изпълнителното производство. В този смисъл е и постоянната съдебна практика.
Що се отношение на разноските на ЧСИ по изпълнението в чл.26, т.6 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители бе заложено, че върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира. Това даваше възможност да се оспорват разноските на ЧСИ по чл. 26 от Тарифата, но с решение на тричленен състав на ВАС, разпоредбата бе отменена. В момента решението се обжалва пред петчленен състав на ВАС и производството е висящо към момента на съставянето на този анализ.
адвокат Георги Тренчев
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС), посветено на заповедното производство в процедурата по издаване на Заповед за изпълнение, при констатирана нередовност на заявлението по чл. 410, ал. 2 ГПК, съдебния състав не длъжен да дава указания на заявителя за отстраняване на порока, а направо трябва да отхвърли заявлението. Даване на указания на заявителя да си отстрани пропуските се дължи само в изрично уредената в чл. 425, ал.2 ГПК хипотеза (заявлението не е подадено в бланка по образец, утвърден от министъра на правосъдието), както и при невнесена в пълен размер държавна такса. Във всички останали случаи на непълноти (по смисъла на изискванията на чл.127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т.1 ГПК), дори когато заявлението е неподписано поради пропуск, то се отхвърля. В общия случай, в заявлението трябва са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането. В противен случай, дори когато тези обстоятелства могат да се извлекат от представените към него документи, но не са изрично посочени, се счита, че то не отговаря на изискванията по чл. 410, ал.2, вр. чл. 127, ал.1, т.4 ГПК.
С последните изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Законa за данъка върху добавената стойност се направиха множество промени, свързани премахването на единната сметка, въвеждане на фискален контрол, отсрочване и разсрочване на задълженията за данъци и осигурителни вноски. Предоставя се възможност за погасяване първо на главницата за данъци и осигурителни вноски с изтекъл падеж за плащане. По този начин се спира начисляването на лихви и се предотвратява натрупването на нови задължения.
С новите промени в производството по принудително изпълнение по ДОПК се предоставя възможност на данъчните субекти/длъжници да получат разрешение за извършване на неотложни плащания за всички видове публични задължения.
Целта на промените са да могат задължените лица във временно финансово затруднение да могат да обслужват текущите си задължения за данъци и осигурителни вноски.
