I. ВЪВЕДЕНИЕ
Поради възникналата нужда от намиране на нов подход към защитата на личните данни, от 25 Май 2018 г. влиза в сила новият Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни („Регламентът“), напоследък придобил повече известност като GDPR. С въвеждането му се цели хармонизиране на националните законодателства на държавите-членки в областта на защитата на личните данни, като в същото време се отговаря на нуждите на бизнеса, възникнали във връзка с технологичното развитие.
Основните концептуални рамки на Регламента могат да бъдат разграничени по следния начин:
Цел: Целта на Регламента е да създаде набор от правила за обработването на лични данни на физическите лица и да гарантира неприкосновеността на личния им живот и на личността им.
Обхват: Регламентът обхваща защитата на личните данни на територията на целия Европейски съюз, но в определени хипотези има действие и за компании, чието седалище е базирано извън ЕС. Прилага се както в публичния, така и в частния сектор.
Действие на национално ниво: Разпоредбите на Регламентът се прилагат пряко в държавите-членки, без необходимостта от създаването на национален закон, който да въведе новата уредба.
Надзор: В България като надзорен орган остава да действа Комисията за защита на личните данни. Въведен е обаче механизъм за съгласуваност и е създаден Европейски комитет по защита на данните.
II. ДЕФИНИЦИИ
С въвеждането на Регламентът, някои основни дефиниции търпят промени. Съществена промяна търпи дефиницията на „Съгласие на физическото лице“. На практика, получаването на съгласие става значително по-трудно и ще се наложи администраторите на лични данни да преразгледат своите политики и практики и да се уверят, че получават недвусмисленото съгласие на физическото лице, чиито лични данни се обработват.
Разширен е и обхватът на дефиницията за „Лични данни“. Този термин вече обхваща всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано. Физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице;
„Специални категории лични данни“: лични данни, разкриващи расов илиетнически произход, политическивъзгледи, религиозни или философскиубеждения или членство в синдикалниорганизации, както и обработването нагенетични данни, биометрични данни зацелите единствено на идентифициранетона физическо лице, данни заздравословното състояние или данни засексуалния живот или сексуалнатаориентация на физическото лице. Регламентът изрично забранява обработването на подобни лични данни, освен в изрично уредени изключения.
На базата на посочените дефиниции администраторите на лични данни трябва да направят вътрешен анализ на дейностите по обработване на лични данни, който включва няколко основни въпроса:
1) Какви категории лични данни и на какви категории физически лица биват обработвани?
2) За каква цел се обработват личните данни?
3) Предоставят ли се личните данни на трето лице (data processor)?
4) Трансферират ли се лични данни в трети държави и международни организации, кои са те и има ли правно основание за това?
5) Какви технически и организационни мерки се прилагат за защита на личните данни?
III. ОТПАДАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА РЕГИСТРАЦИЯ.
За разлика от уредбата в Директивата и ЗЗЛД, Регламентът не предвижда задължение за регистрация на администраторите на лични данни в регистъра на местния надзорен орган. Вместо това администраторите са задължени да поддържат вътрешни регистри на дейностите по обработване, отговарящи на определени специфични изисквания. а именно:
1) името и координатите за връзка на администратора, на представителя на администратора и на Длъжностното лице по защита на личните данни, ако има такива;
2) целите на обработването;
3) описание на категориите субекти на данни и на категориите лични данни;
4) категориите получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни;
5) когато е приложимо - предаването на лични данни на трета държава или международна организация;
6) предвидените срокове за изтриване на различните категории данни;
7) описание на техническите и организационни мерки за сигурност.
IV. ДЛЪЖНОСТНО ЛИЦЕ ПО ЗАЩИТА НА ДАННИТЕ.
GDPRвменява в задължение на определена категория администратори за назначаването на Длъжностно лице по защита на личните данни данните (DataProtectionOfficer). Длъжностното лице по защита на данните може да служител или външно за организацията физическо лице на граждански договор с експертни познания в областта на защитата на личните данни. Длъжностното лице трябва да оперира независимо, да не следва инструкциите на мениджмънта що се отнася до упражняване на функциите си.
Ролята на Длъжностното лице е:
V. ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ЗАЩИТАТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Оценка на въздействието върху защитата на личните данни при наличие на висок риск ще се изисква в две насоки – оценка на риска за личните данни при предложена дейност при обработка на лични данни и определяне мерки за преодоляване на този риск. Ако оценката индикира наличие на висок риск и че не е възможно преодоляването му, за администратора възниква задължение да се консултира с надзорния орган.
Регламентът изброява неизчерпателно хипотезите, при които има висок риск:
VI. ОРГАНИЗАЦИОННИ И ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ ЗА СИГУРНОСТ
За да се гарантира сигурността на обработваните лични данни и да се докаже спазването на Регламента е необходимо за администраторите да въведат подходящи организационни и технически мерки. Сред посочените от Комисията за защита на личните данни мерки са:
VII. ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ ЗА ОБРАБОТВАНЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ. СЪГЛАСИЕ НА СУБЕКТА.
Обработването на лични данни може да бъде осъществено единствено на някое от изрично посочените в GDPR основания.
Едно от най-важните основания е дадено съгласие от субекта на данните. Ако съгласието на субекта на личните данни е единственото основание за обработването им, администраторът следва да може да докаже, че то е:
Така даденото съгласие трябва да се документира, за да бъде възможно да бъде доказано пред Комисията за защита на личните данни.
Регламентът изисква още да се даде възможност на субектите на личните данни да оттеглят съгласието си толкова лесно, колкото е било и да го дадат.
VIII. ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ НА СУБЕКТИТЕ НА ЛИЧНИ ДАННИ
Едно от най-важните задължения на администраторите на лични данни по новата уредба е за предоставяне на информация за субектите на лични данни. Регламентът посочва задължителен набор от информация, която трябва да бъде предоставена на субектите на лични данни като установява по-висок стандарт разширявайки кръга на предоставяната информация, като в него вече се включват:
Установяват се изисквания относно формата, в който трябва да бъде предоставена съответната информация, като администраторът е длъжен да представи същата в „кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца.“
Промени се наблюдават и относно момента, в който най-късно информацията трябва да бъде предоставена на субекта. Същата трябва да бъде предоставена без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането, като при необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца.
IX. ПРАВА НА СУБЕКТИТЕ НА ДАННИТЕ
Досегашната уредба предоставяше на субектите на лични данни следните права:
Регламентът доразвива тази уредба като предоставя на субектите следните права:
X. УВЕДОМЯВАНЕ ЗА НАРУШЕНИЕ НА СИГУРНОСТТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
С Регламента се въвежда задължение за администраторите да уведомяват КЗЛД и субекта на данни в случай на нарушаване на сигурността на личните данни, както и задължение за документиране на всяко нарушение на сигурността на личните данни. Ако такова нарушение възникне при обработването на данните от обработващ личните данни, то той има задължение незабавно да уведоми администратора за него. Администраторът е задължен да уведоми КЗЛД за всяко нарушение на сигурността на личните данни, освен ако не съществува вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи риск за правата и свободите на физическите лица.
Уведомлението до КЗЛД трябва да се подаде в срок до 72 часа от установяване на нарушението, или ако това не е възможно - без ненужно забавяне, като уведомлението трябва да съдържа причините за забавянето.
Когато има вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи висок риск за правата и свободите на физическите лица, администраторът, без ненужно забавяне, съобщава на субекта на данните за нарушението на сигурността на личните данни. Уведомлението трябва да описва на ясен и прост език естеството на нарушението и информацията, която се предоставя с уведомлението до КЗЛД.
XI. САНКЦИИ
Що се отнася до санкциите, налагани на администраторите, когато не съдействат за упражняване на правата на субектите, промяната е драстична, като GDPR определя размерът на максималната имуществена санкция в рамките на EUR 10 000 000 до EUR 20 000 000 или oт 2 %до 4 % от общия му годишен световен оборот за предходната финансова година, която от двете суми е по-висока.
ОБЩ РЕГЛАМЕНТ ЗА ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ (GDPR)
От 25 Май 2018 г. влиза в сила новият Регламент на ЕС относно защитата личните данни на физическите лица, придобил повече известност като GDPR. Новият регламент налага редица задължения и изисквания за всички лица, които обработват лични данни. Това обосновава имплементирането на нови процедури и създаването на специфична документация, с която да бъде доказано спазването на новите изисквания. Важно за отбелязване е, че неспазването на новоприетите изисквания ще води до налагането на имуществени санкции. Успешното въвеждане на новите изисквания е свързано със следните фази:
I. Анализ:
1. Провеждане на срещи с всички звена в съответното предприятие с цел анализиране на процесите, свързани с обработване на лични данни;
2. Анализиране на събраната информация спрямо изискванията на GDPR, включващо преценка за необходимостта от назначаване на Длъжностно лице по защита на личните данни (т.нар. DataProtectionOfficer), на техническите и организационни мерки за защита на личните данни, ревизия на документацията, необходима за спазване на новите изисквания и необходимостта от създаване на нова политика за защита на личните данни;
II. Имплементация:
Тази фаза включва изготвянето на пакет от документи, относими към изискванията на регламента, включително информационни известия, съгласия за обработване на данните, клаузи с външни доставчици на услуги, политики за защита на личните данни и др.
III. Дейност на Длъжностното лице по защита на личните данни (ДПО):
След фазата по имплементиране, предприятията са длъжни да поддържат и надграждат своите политики и процедури. Тази фаза е свързана с дейността на ДПО, което следва да пояснява нововъведените процедури, да съблюдава спазването на новите изисквания, да надгражда политиките във връзка с актуалните практики, да отговаря на всички въпроси и жалби за нарушаване на правата на физическите лица, да осъществява контакт с Комисията за защита на личните данни и др.
Адвокатска кантора „Тренчев и Костова” може да предостави услуги по дейността на ДПО, като по този начин няма да има необходимост от назначаването на служител на трудов договор в предприятието. Нашите цени за услугите по дейността на ДПО са съобразени с по-долу приложената таблица и ценообразуване.
ЦЕНИ:
|
Брой на лицата (физически и юридически, вътрешни и външни) за които дружеството събира, обработва и трансферира лични данни. |
Цена без ДДС |
|
до 5 (вътрешни) и до 100 (външни) лица |
450 лв. |
|
от 6 до 20 (вътрешни) и до 500 (външни) лица |
1 150 лв. |
|
от 21 до 50 (вътрешни) и до 1000 (външни) лица |
2 000 лв. |
|
от 51 до 100 (вътрешни) и до 2000 (външни) лица |
2 650 лв. |
|
от 101 до 250 (вътрешни) и до 5500 (външни) лица |
3 050 лв. |
|
от 250 (вътрешни) и от 5500 (външни) лица нагоре |
По договаряне |
Цени за годишен абонамент за DataProtectionOfficer – по договаряне.
На 31.12.2016 г. в сила влязоха изменения в Закона за особените залози (ЗОЗ), които доведоха до съществени промени в досегашната практика при извършването на действия по вписване и заличаване на особени залози и изпълнение върху заложеното имущество. Някои от промените са редакционни и целят по-добро конкретизиране на съответните разпоредби, други закрепват нормативно разрешения на проблемни въпроси, възниквали в практиката, докато някои разпоредби предлагат нововъведения в унисон с технологизирането на регистърното производство в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ).
С измененията се въвежда по-голяма сигурност за залогополучатели, в полза на които е учреден залог от първи ред. Като пример може да се изтъкнат новите правила, предвиждащи даване на съгласие на първоначалния залогополучател за редица действия, които биха могли да нарушат интересите му спрямо заложеното имущество. Предвиждат се нови механизми за защита на такъв залогодател, в случай на нарушаване на неговите интереси. Конкретизирана е и уредбата относно пристъпването към изпълнение спрямо заложеното имущество.
Въведени са изменения, чрез които действията по вписване на обстоятелства в ЦРОЗ да става по електронен път. Предвидено е от 1 септември 2018 г. преминаване на ЦРОЗ към Агенция по вписванията като се цели уеднаквяване на принципите и процедурите по вписвания да се уеднаквят с тези на регистрите под шапката на Агенцията. От септември 2018г. всички документи във връзка с вписвания в ЦРОЗ ще се разглеждат от длъжностните лица по регистрацията.
Съществена промяна е забраната на лица, различни от законния представител на залогодателя или адвокат с изрично пълномощно, да бъдат заявители по съответните действия пред ЦРОЗ. По този начин се прекъсва възможността служители на залогодателя, снабдени с пълномощно с нотариална заверка на подписите да извършват тези действия както до сега. Следва да се обърне внимание на фактът, че когато бъде ангажиран адвокат за съответните действия, то той следва да бъде снабден с изрично пълномощно за всяко конкретно действие.
Промени настъпват и във фигурата на депозитар по изпълнението върху заложеното имущество. Вместо счетоводител, както бе досегашната уредба, депозитар може да бъде единствено регистриран одитор или адвокат. Те предприемат заложените им от закона действия след сключването на застраховка, покриваща стойността на имуществото, върху което се изпълнява.
адвокат Георги Тренчев
I. Същност и характеристика
Полезният модел е идея или концепция, която е резултат от творческа дейност и която посочва начините и средствата за постигане на конкретен технически резултат. С регистрация за полезен модел се закрилят решения в каквато и да е област на техниката отнасящи се до машини, съоръжения, апарати и други подобни. Правна закрила на полезен модел се предоставя чрез регистрация в Патентното ведомство. Регистрацията има действие по отношение на трети лица от датата на публикацията в официалния бюлетин на Патентното ведомство.
За да бъдат успешно регистрирани, полезните модели следва да отговарят на следните критерии - новост, промишлена приложимост и изобретателска стъпка.
а) Новост:
Полезният модел се счита за нов, ако не е част от състоянието на техниката. Състоянието на техниката включва:
1. всичко, което преди датата на подаване на заявката за полезен модел е станало общодостъпно чрез използване в Република България чрез писмено или устно описание или по друг начин, където и да е по света;
2. съдържанието на националните, европейските и международните заявки за полезен модел, които предхождат предстоящия за заявяване полезен модел
NB ! Може да бъде подадена молба за проучване състоянието на техниката, като се заплати такса за проучване – 200 лв. В тримесечен срок от получаване на молбата се изготвя доклад за проучване, който се изпраща на молителя заедно с намерените материали.
б) Изобретателска стъпка
Счита се, че полезният модел има изобретателска стъпка, ако лице с обичайни знания и умения в областта не може лесно да го осъществи въз основа на състоянието на техниката.
в) Промишлена приложимост
Промишлено приложими са изобретенията, чийто предмет може да бъде произвеждан или многократно използван в който и да е отрасъл на промишлеността и селското стопанство.
II. Срок на действие на полезния модел:
Срокът на действие на регистрацията на полезния модел е 4 години от датата на подаване на заявката. Той може да бъде продължен за два последователни периода от по три години. Общият срок на закрила не може да надхвърля 10 години от датата на подаване на заявката.
III. Регистриране:
За да бъде успешно регистриран полезен модел се подава заявка за регистрация в Патентното ведомство, която съдържа:
1. заявление за регистрация;
2. описание на полезния модел /Описанието съдържа наименование на полезния модел, приложението му и един или повече примери за изпълнение, разкриващи техническата му същност. В него може да бъде посочено и предшестващото състояние на техниката, известно на заявителя, и предимствата на полезния модел/
3. чертежи, когато са необходими;
4. претенции - /Претенцията или претенциите трябва да определя предмета, за който се иска закрила, да бъде ясна и точна и да се основава на описанието/;
5. реферат - /Рефератът представлява кратко изложение на същността на изобретението и служи само за информационни цели/;
6. документ за платена такса за заявяване (50 лв.) и проверка (200 лв.)
Към заявката се прилагат и следните документи:
1. пълномощно, когато заявката се подава чрез представител по индустриална собственост;
2. декларация за приоритет и приоритетно свидетелство, когато се претендира за приоритет, и документ за платена такса за приоритет (за всеки приоритет - по 20 лв.);
3. декларация за действителния изобретател и за установяване правото на заявяване, когато заявителят не е изобретател.
Документите се подават на български език като описанието, чертежите, претенциите и рефератът се представят в два екземпляра.
Пояснения към заявката:
Заявлението следва да съдържа още и:
1. име и адрес на изобретателя;
2. декларация за действителния изобретател;
3. име и адрес на представителя по индустриална собственост, ако такъв е упълномощен;
4. данни за претендирания приоритет - номер, дата и страна на приоритетния документ;
IV. Вътрешен ход на процедурата:
За всяка заявка, която отговаря на формалните изисквания, експерт от експертизния отдел в тримесечен срок проверява дали заявката и полезния модел отговарят на всички законови изисквания. Когато в резултат на проверката не се констатират несъответствия или несъответствията са отстранени, заявителят се поканва да заплати в едномесечен срок такса за регистрация (100 лв.), такса за издаване на свидетелство за регистрация (50 лв.), такса за публикация на описанието, чертежите, претенциите и реферата (до 10 страници - 100 лв.; за всяка следваща страница след десетата - 12 лв.) и такса за публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство (до 5 независими претенции - 50 лв.; за всяка независима претенция над петата - 6 лв). Когато таксите бъдат заплатени, в 14-дневен срок се взема решение за регистрация на полезния модел и се извършва вписване в Държавния регистър на полезните модели. В едномесечен срок от вписването на полезните модели в Държавния регистър се прави публикация в Официалния бюлетин на Патентното ведомство. В едномесечен срок от публикацията се издава свидетелство за регистрация на полезния модел и се публикуват описанието, чертежите, претенциите и реферата. В Официалния бюлетин се публикуват съобщения за изготвени доклади за проучване и всички промени в правния статус на полезните модели.
V. Такси:
За полезни модели се събират такси, както следва:
1. За заявяване - 50 лв.
2. За проверка - 200 лв.
3. За претендиране на приоритет - за всеки приоритет - по 20 лв.
4. За проучване по молба на заявителя или на друго лице - 200 лв.
5. За експертиза на полезния модел по молба на заявителя или на друго лице - 200 лв.
6. За регистрация на полезен модел - 100 лв.
7. За издаване на свидетелство за регистрация - 50 лв.
8. За публикация на описанието, чертежите, претенциите и реферата:
а) до 10 страници - 100 лв.;
б) за всяка следваща страница след десетата - 12 лв.
9. За публикация в Официалния бюлетин за регистриран полезен модел, в т. ч. на независимите претенции:
а) до 5 независими претенции - 50 лв.;
б) за всяка независима претенция над петата - 6 лв.
10. За продължаване срока на регистрация:
а) за 5 - 7-мата година - 300 лв.;
б) за 8 - 10-ата година - 400 лв.
NB ! Tаксата за подаване на заявка за полезен модел се заплащат в размер 50 на сто, ако заявителите са изобретатели, микро- и малки предприятия по Закона за малките и средните предприятия.
адвокат Иван Володиев
Финансовата помощта, съгласно наредбата, може да бъде предоставена на предприятие-бенефициер, което е търговец по смисъла на Търговския закон, работещо в сектори, изложени на риск за неговата конкурентна позиция, поради разходите, произтичащи от разпределението на разходите за енергията от възобновяеми източници, като функция от неговата интензивност на електроенергия и излагането му на въздействието на международната търговия.
Таковапредприятие следва да отговаря едновременно на следните критерии:
1. основната му икономическа дейност за предходната календарна година е в някой от изброените сектори, представени в в приложение към наредбата и минимум 60% от годишните му приходи за същия период са от тази дейност;
2. не е „предприятие в затруднено положение“, съгласно Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение на Европейската комисия (ОВ, С 249/01 от 31 юли 2014 г.) – това обстоятелство се доказва с декларация;
3. няма задължения за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета към държавата и към община;
4. не е обект на неизпълнено разпореждане за възстановяване на предоставена държавна помощ, след като с решение на Европейската комисия е било обявено, че тази помощ е неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар;
5. същите видове разходи не са предмет на друга държавна помощ;
6. за осъществяване на икономическата дейност в съответния сектор има потребление на електрическа енергия над 1 ГВтч през предходната календарна година;
7. когато е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за енергийната ефективност: - удостоверяват се по служебен път от министъра на енергетиката, по предоставена от Агенцията за устойчиво енергийно развитие информация
а)има извършено обследване за енергийна ефективност или прилага сертифицирана система за управление на енергията, или на околната среда, подлежаща на сертифициране от независим орган за съответствие с европейски или международни стандарти, при условие че приложената от него система за управление включва енергийно обследване на съответното предприятие или промишлена система и;
б)е представило в Агенцията за устойчиво енергийно развитие отчет за управлението на енергийната ефективност, съгласно чл. 63 от Закона за енергийната ефективност, ако е задължено по закона лице;
8. когато не е задължено лице по чл. 57, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за енергийната ефективност – изпълнява изискването по т. 7, буква „а“.
Ежегодно до 31 март на съответната година предприятието, кандидатстващо за бенефициер, подава заявление за вида помощ, която ще ползва, придружено от:
Предприятията, които кандидатстват за получаване на помощ, представят към заявлението:
1. заверени от регистриран одитор по Закона за независимия финансов одит доклади, чрез Договорени процедури по смисъла на Международния стандарт за свързани по съдържание услуги МСССУ 4400 със справка относно средната брутна добавена стойност на предприятието за предходните три години
2. справка, удостоверяваща, че минимум 60% от годишните приходи на предприятието за същия период са от тази дейност
3. Към заявлението се предоставя обосновка относно прогнозното потребление на електроенергия за следващия ценови период.
Разрешителните се издават за едногодишен ценови период, определен от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Помощта се предоставя след достигане размера на разходите, посочен в разрешителното, за което министърът на енергетиката издава удостоверение. Удостоверението се издава в срок от 10 работни дни от постъпване на искане от правоимащото лице, придружено с доказателства за закупените количества електрическа енергия.
адвокат Георги Тренчев
Изключването на съдружник е мярка, която дава възможност при конкретно и изчерпателно изброени обстоятелства да бъде прекратено участието на даден съдружник в дружество с ограничена отговорност. Същевременно тази мярка е крайна, което обуславя необходимостта от пълно и изчерпателно доказване на основанието, въз основа на което бива изключен даден съдружник.
В чл. 126, ал. 3 ТЗ са предвидени законовите основания за изключване на съдружник. Общото, което обединява изброените в цитирания текст основания, при настъпването на които Общото събрание може да пристъпи към изключване, е това, че по своята характеристика тези основания се свеждат до неизпълнение на основните задължения на съдружника, определени в чл. 124 ТЗ или залегнали в дружествения договор. Формулировката на закона е твърде обща и затова, наличието на подобно основание следва да се преценява конкретно. Тъй като изключването на съдружник е крайна санкционна мярка, тя трябва да е адекватна на извършеното нарушение. Критериите следва да се търсят, както в посока на виновни действия, създаващи пречки за нормалното осъществяване дейността на дружеството, причиняващо сериозно и непоправимо влошаване на отношенията между съдружниците, така също и действия, водещи до компрометиране на търговската дейност, свръхзадлъжнялост и др. подобни. Тези действия трябва да имат траен, а не епизодичен характер, и да демонстрират явното желание на съдружника да действа против интересите на дружеството.
Процедурата по изключването на съдружник съдържа в себе си няколко стадия:
1) Изпращане на предупреждение за изключването на съдружника с предоставяне на подходящ срок, в който той да поправи поведението си. Това изискване е задължително и затвърдено на законово равнище и от съдебната практика като съгласно практиката на съдилищата определянето дали срокът е „подходящ” е въпрос на конкретна преценка във всеки отделен случай. В конкретният казус подходящ срок би бил 7-10-дневен срок. В Решение №56/8.09.2010г. по т. д. № 472/2009г., II т.о. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е застъпено становището, че предупреждението по чл.126 ал.3 ТЗ не следва да бъде отправено задължително по решение на общото събрание на дружество, а това може да стане и с покана от управителя;
2) Изпращане на покана за свикване на общо събрание за разглеждане на въпросите относно изключването, изплащане на дела на изключения съдружник по счетоводен баланс за месеца предхождащ изключването му, поемане на неговия дял от останалият съдружник и вписване в дружествения договор на промените. Тази покана може да бъде обективирана в един и същи документ, заедно с предупреждението за изключване, описана в т. 1 от настоящото изложение.
3) При провеждане на общото събрание и вземането на решение за изключване на съдружника, изключваният съдружник не гласува и неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството
4) Вписване на промените в Търговския регистър.
адвокат Георги Тренчев
1. Заявители на марки могат да бъдат както български физически и юридически лица, така и чуждестранни такива, като чуждите физически и юридически лица извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. (Българският закон не изисква заявителят непременно да е производствено или търговско предприятие, което да произвежда или търгува със стоките, съответно да извършва услугите, за които желае да регистрира марката)
2. За получаване на регистрация на марка е необходимо да се подаде заявка в Патентното ведомство на Република България - директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни. При подаване чрез факс, оригиналите на документите трябва да бъдат получени в Патентното ведомство в едномесечен срок от датата на факса. Върху изпратените оригинални документи трябва ясно да бъде отбелязана датата на изпращането на факса.
3. Формална експертиза - Следва проверка дали са изпълнени изискванията от чл. 33 ЗМГО за установяване датата на подаване. За дата на подаване се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени следните документи:
- за колективни и сертификатни марки - правилата за тяхното използване.
Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се смята за неподадена.
Когато са изпълнени всички изисквания, заявката се вписва във входящия регистър на Патентното ведомство на заявките за марки с входящ номер и дата на подаване, които се отбелязват върху нея. (Минимум 4месеца са необходими за да бъде публикувано редовното заявление и ФЛ да получи дата на подаване и входящ номер)
За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси за заявяване, експертиза и публикация. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъка. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не са заплатени заявката се смята за оттеглена.
Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове по Международната класификация на стоките и услуги. http://www1.bpo.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=56&Itemid=379 )
4. Заявката съдържа (имаме бланка + указания):
5. Заявката трябва да бъде подписана от заявителя или от неговия представител по индустриална собственост. Когато заявителят е юридическо лице, заявката се подписва от лицето, което го представлява по закон. При заявител юридическо лице или едноличен търговец, се изисква и поставянето на печат.
6. В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза. В случай че при нея се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок заявителят не отстрани недостатъците производството се прекратява. Когато при проверката се установи, че заявката не се отнася до една марка, в рамките на посочения двумесечен срок, заявителят може да раздели заявката, като разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритетната дата на първоначалната заявка. При разделяне на заявката се заплаща такса за заявяване, експертиза и публикация, като съдържанието на разделената заявка не трябва да се различава от съдържанието на първоначалната заявка.
7. В тримесечен срок от приключване на формалната експертиза се извършва експертиза относно наличието на абсолютни основания за отказ:
1. знак, който не е марка по смисъла на чл. 9, ал. 1;
2. марка, която няма отличителен характер;
3. марка, която се състои изключително от знаци или означения, станали обичайни в говоримия език или в установената търговска практика в Република България по отношение на заявените стоки или услуги;
4. марка, която се състои изключително от знаци или означения, които указват вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход, времето или метода на производство на стоките, начина на предоставяне на услугите или други характеристики на стоките или услугите;
5. знак, който се състои изключително от:
а) формата, която произтича от естеството на самата стока;
б) формата на стоката, която е необходима за постигане на технически резултат;
в) формата, която придава значителна стойност на стоката;
6. марка, която противоречи на обществения ред или на добрите нрави;
7. марка, която може да въведе в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите;
8. марка, която се състои от или включва гербове, знамена или други символи, както и техни имитации на държави - членки на Парижката конвенция, както и гербове, знамена или други символи, съкращения или наименования на международни междуправителствени организации обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция;
9. марка, която съдържа знаци, емблеми или гербове, различни от тези, обявени по чл. 6 ter от Парижката конвенция, и представляващи особен обществен интерес;
10. марка, която се състои от или включва официални знаци и клейма за контрол и гаранция, когато те са предназначени за означаване на идентични или сходни стоки;
11. марка, която се състои от или включва наименование или изображение на културна ценност или части от културни ценности, определени по реда на Закона за културното наследство;
12. марка, която се състои изключително от заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или от негови производни;
13. марка, която съдържа заявено или регистрирано географско означение, действащо на територията на Република България, или негови производни, когато заявителят не е вписан ползвател на географското означение.
Когато има основание за отказ за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява като се посочват мотивите за отказа и му се предоставя тримесечен срок за възражение. Ако в рамките на този срок, заявителят не отговори, възрази неоснователно или не ограничи списъка на стоките или услугите се взема решение за пълен или частичен отказ. При частичен отказ, заявителят има възможност в двумесечен срок от получаване на решението или в производството по разглеждане на жалби срещу решения за отказ да подаде молба за разделяне на заявката.
8. В едномесечен срок след приключване на експертизата относно наличието на абсолютни основания за отказ всяка заявка, която отговаря на изискванията на закона се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство
.
9. a) В тримесечен срок от публикацията на марката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията, респ. срещу признаване на действието на международна регистрация на територията на Република България й въз основа на абсолютните основания за отказ. Възражението се разглежда от отдела по опозиция, като лицето, подало възражението не е участник в производството по заявката. Възражението се изпраща на заявителя, респ. притежателя на международната регистрация, който може да представи становище по него.
б) В тримесечен срок от публикацията на заявката, определени лица, посочени в закона могат да подадат опозиция срещу регистрацията на марка. Основанията са по чл. 12 ЗМГО:
1. която е идентична на по-ранна марка, когато стоките или услугите на заявената и на по-ранната марка са идентични;
2. когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка;
10. В едномесечен срок от изтичане на срока по т. 9 б) (виж по-горе), когато не е подадена опозиция или когато опозицията е отхвърлена изцяло или частично като неоснователна с влязло в сила решение, на заявителя се изпраща уведомление за плащане на такси за регистрация, публикация и издаване на свидетелство (това са нови 3 такси в тази фаза на процедурата!) и му се предоставя едномесечен срок за плащането им. Таксите могат да бъдат платени в двоен размер до един месец след изтичането на предоставения срок.
11. При заплащане на таксите, в установения то закона чл. 38е, ал.2 ЗМГО срок (още един месец) се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките, публикува се в официалния бюлетин на Патентното ведомство и на заявителя се издава свидетелство за регистрация.
Срока на действие на регистрация на търговска марка е 10 години.
ТАКСИ:
1. Заявяване и експертиза до три класа е 150 лв., за всеки следващ посочен клас - по 40 лв.
2. Публикация - 40 лв;
3. Регистрация на марката – 300 лв.
4. Свидетелство за регистрация – 60 лв.
5. Публикация на регистрация – 40 лв.
6. Подновяване на регистрацията и публикация:
а) до изтичане срока на действие на регистрацията:
- до три класа 300 лв.
Дължимите такси може да заплатите на касата в регистратурата на Ведомството, по банков път, чрез стандартния банков превод, както и чрез електронно банкиране. Банковата сметка е посочена на сайта на Ведомството.
Когато таксата е платена по банков път, за дата на заплащане се приема датата, на която е заверена банковата сметка на Патентното ведомство. Когато сметката на Патентното ведомство е заверена след изтичане на съответния срок, но заявителят представи доказателства, че в 3-дневен срок преди изтичането на срока е наредил дължимата сума, се счита, че таксата е платена в срок.
За доказване на заплащането се представя документ за платени такси, който трябва да съдържа:
1. данни за заявителя и представителя;
2. данни за марката или географското означение, за които се иска регистрация и/или вписване на ползвател;
3. точките от Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство по чл. 4 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), по които е извършено заплащането.
Срокове: Цялата процедура по регистрация на търговска марка отнема не по-малко от година и половина. Правото върху търговската марка обаче важи от датата на подаване( т.е дата на получаване на документите в БПВ, която се публикува заедно с входящия номер на официалния бюлетин на страницата на БПВ).
адвокат Иван Володиев
Процедурата има за цел регистрация и издаване на удостоверение за регистрация за туроператорска и/или туристическа агентска дейност. Регистрацията по реда на тази процедура е основание за правомерно извършване на тези дейности в съответствие с разпоредбите на Закона за туризма и актовете по прилагането му.
Компетентен орган
Правомощията за регистрация, отказ за регистрация или заличаване на регистрация за осъществяване на туроператорска или туристическа агентска дейност принадлежат на министъра на икономиката.
Условия и ред за извършване на туристически дейности
Туроператорска или туристическа агентска дейност на територията на Република България се извършва само от регистрирани по този закон лица. Регистрацията се извършва от министъра на икономиката в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти. Регистърът е публичен. За извършване на туроператорска или туристическа агентска дейност се вписва лице, което отговаря на следните изисквания:
1. е търговец по смисъла на Търговския закон или юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, и не е в производство по ликвидация или несъстоятелност, или
2. е лице, което има право да извършва такава дейност по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, и
3. има помещение за извършване на дейността, персонал с изискуемото образование и езикова квалификация, като за управленския персонал се изисква и стаж;
4. има валидна застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди вследствие на неразплащане със своите контрагенти, включително при неплатежоспособност и несъстоятелност.
Действие на процедурата и необходими документи
За вписване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти се подава заявление до министъра на туризма по образец. Към заявлението се прилагат:
1. декларация по образец за регистрация в търговския регистър с посочване на ЕИК или копие на документ, удостоверяващ, че заявителят има право да извършва стопанска дейност по реда на специален закон, включително по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз;
2. декларация, че едноличният търговец не е поставен под запрещение;
3. справка по образец за броя, местоположението, пригодността и оборудването на помещението за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност;
4. копие от акта за собственост на помещението за извършване на дейността или копие от договора за наем, или от друг документ, от който произтича правото на заявителя да ползва помещението за извършване на дейността;
5. справка по образец за образованието, езиковата квалификация и стажа на персонала, който ще бъде зает в осъществяването на туристическата дейност;
6. копие на документите, удостоверяващи завършено образование, стаж и езикова квалификация на лицето, осъществяващо функции по управление на туроператорската и/или туристическата агентска дейност;
7. копие на предварителен договор за застраховка по чл. 97, ал. 1;
8. декларация от заявителя, че не е свързано лице с търговец, чиято регистрация за извършване на туроператорска и/или туристическа агентска дейност е заличена, или че не е бил търговец, обявен в несъстоятелност, или му е отказана регистрация в сроковете по чл. 66, ал. 4, т. 1 и 2;
9. изрично пълномощно в оригинал, когато заявлението се подава от пълномощник;
10. документ за платена такса за разглеждане на документите съгласно тарифата по чл. 69, ал. 3
Подаване на заявлението
Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти разглежда заявленията по чл. 63 с приложените към тях документи в двумесечен срок от датата на постъпването им и се произнася по тях с мотивирано предложение до министъра на туризма или до оправомощено от него длъжностно лице за извършване на регистрацията или за отказ за извършване на регистрацията. Удостоверението за регистрация се връчва на заявителя или на упълномощен от него представител при предоставяне на следните документи:
1. копие от сключения договор за застраховка за туроператорите;
2. документ за платена такса за вписване в регистъра;
3. изрично пълномощно в оригинал, в случай че удостоверението се връчва на пълномощник.
Промяна на обстоятелства
При промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване, регистрираното лице уведомява министъра на туризма в 14-дневен срок от промяната. Промяната се вписва в регистъра и при необходимост се издава ново удостоверение за регистрация. Такива обстоятелства, подлежащи на вписване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти са:
Заличаване на регистрация
Регистрацията се заличава с мотивирана заповед на министъра на икономиката в следните случаи:
1. по писмено искане на регистрираното лице;
2. при смърт на физическото лице - едноличен търговец, по заявление на наследниците му;
3. при прекратяване на юридическото лице;
4. при прекратяване дейността на едноличния търговец или юридическото лице - по негово заявление;
5. при поставяне на физическото лице - едноличен търговец, под запрещение - по заявление на настойника или попечителя му.
По мотивирано предложение на ЕКРТТА министърът на туризма или оправомощено от него длъжностно лице със заповед заличава регистрацията, ако регистрираното лице:
1. е представило неверни данни или документи с невярно съдържание, които са послужили като основание за извършване на регистрацията или за вписване на промени в нея;
2. не е подало заявление в срока по чл. 68, ал. 4 ЗТ;
3. е в производство по несъстоятелност или ликвидация;
4. не е получило удостоверението за регистрация в срок два месеца от уведомяването му;
5. при осъществяване на дейността си е издало документ с невярно съдържание, когато това е установено по съдебен ред;
6. извършва дейност без валидна застраховка по чл. 97, ал. 1 ЗТ;
7. е извършило повторно нарушение на изискванията на този закон и на наредбата по чл. 79, ал. 5 ЗТ;
8. не спазва приложената му принудителна административна мярка - временно затваряне на туристическия обект;
9. е извършило повторно нарушение на разпоредбите на чл. 4 от Закона за електронната търговия, ако са приложими;
10. е извършило системни нарушения на етичния кодекс и е постъпило мотивирано предложение на браншово туристическо сдружение.
Със заличаване на регистрацията удостоверението за регистрация се обезсилва. При заличаване на регистрацията министърът на туризма предприема съответни действия за публично оповестяване на заличаването чрез средствата за масово осведомяване. Заповедта на министъра на туризма подлежи на обжалване по реда на АПК.
Административно-наказателна отговорност
Извършването на туроператорска и туристическа агентска дейност без удостоверение за регистрация, представлява административно нарушение и подлежи на административно наказание:
адвокат Иван Володиев
I. УСЛОВИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПОСРЕДНИЧЕСКИ УСЛУГИ
Право на посреднически услуги по заетостта имат работодателите и лицата, които търсят работа.
Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта, посредническите услуги по заетостта се организират и предоставят от лица, които имат право да предоставят посреднически услуги по заетостта съгласно българското законодателство. Тези лица осъществяват посредническа дейност по наемане на работа в Република България и в други държави след регистрация в Агенцията по заетостта. Действието на регистрацията е безсрочно.
За регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа могат да кандидатстват физически и юридически лица които отговарят на следните условия:
1. нямат парични задължения към държавата или към общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване;
2. не са обявени в несъстоятелност;
3. не са в производство по ликвидация
4. нямат наложени административни наказания за нарушения на изискванията на чл. 28, ал. 1 и 3 и ал. 7, т. 2 от ЗНЗ в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;
5. членовете на управителните и/или контролните органи на юридическите лица:
а) не са лица с налагани административни наказания за нарушения на изискванията на чл. 28, ал. 1 и 3 и ал. 7, т. 2 в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация;
б) не са били членове на управителни и/или контролни органи на лица, на които са налагани наказания по по предходната точка за нарушенията по предходната точка в период три години преди датата на кандидатстване за регистрация.
За извършване на своята дейност, посредниците сключват посреднически договори с лицата, търсещи работа или с работодателите.
II. НЕОБХОДИМИ ДОКУМЕНТИ:
1. Заявление по образец
2. Копие от документа за регистрация на ЮЛ (Удостоверение за актуално състояние)
3. Документи, удостоверяващи, че няма парични задължения към държавата или към общината установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията, или парични задължения, свързани с плащането на вноски за социалното осигуряване
4. Уникален идентификационен номер за вписване в регистъра на администраторите на лични данни по Закона за защита на личните данни, воден от Комисията за защита на личните данни
5. Нотариално заверени копия на документи за завършено средно или висше образование на физическото лице или на представляващия юридическото лице и на наетите лица, които ще извършват посредническа дейност по наемане на работа
След успешната процедура по регистрация, Министърът на труда и социалната политика или упълномощено от него длъжностно лице издава на кандидатите за посредници удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, което се вписва в регистър.
Удостоверението се издава след заплащане на такса в размер 670 лв., определена с ТАРИФА за таксите, събирани за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа по Закона за насърчаване на заетостта, и представяне на документ за извършен превод по банков път. Таксата се заплаща при издаване на удостоверението за регистрация за извършване на посредническа дейност.
III. ПОСРЕДНИЧЕСКА ДЕЙНОСТ ПО НАЕМАНЕ НА РАБОТА В ЧУЖБИНА
Посредникът осигурява работа на българските граждани в чужбина съобразно действащото законодателство на приемащата държава и/или при условията и по реда, регламентирани в международен договор за обмен на работна сила, по който Република България е страна. Посредникът не може да уговаря за българските граждани условия на труд и възнаграждения под минималните за приемащата държава съобразно националното й законодателство.
За осъществяване на посредническа дейност по наемане на работа в чужбина посредникът сключва посреднически договор с лицата, търсещи работа, и с работодателите, търсещи работници/ служители.
Посредникът насочва и подпомага търсещите работа лица за започване на работа в други държави след регистрация в Агенцията по заетостта на посреднически договор, сключен с чуждестранен работодател, и съгласно условията на този договор.
Посредникът е длъжен да предостави на търсещите работа лица:
1. извлечение от действащото законодателство на чуждата държава, регламентиращо наемането на работа на чужди граждани в нея, преведено на български език;
2. информация за работодателя;
3. информация за културата, бита и обичаите на чуждата държава.
4. информация за мястото на работа.
Предоставянето на горната информация се удостоверява с подписа на търсещото работа лице.
Посредникът също така трябва да предостави на търсещото работа лице преди заминаването му от Република България подписан индивидуален договор за наемане на работа от работодателя или от упълномощено от него лице да подписва индивидуални договори за наемане на работа, както и превод на договора на български език. Предоставянето на индивидуалния договор се удостоверява с декларация, подписана от лицето.
Индивидуалния договор за наемане на работа следва да съдържа данни за:
адвокат Иван Володиев
Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд се произнесоха по следните въпроси:
1) Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя ?
2) Какъв е видът недействителност на договор, сключен от пълномощник без представителна власт, при липса на потвърждаване от лицето, от името на което е сключен договорът ?
3) Какъв е видът недействителност на договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД ?
1) По отношение на първият въпрос върховните съдии постановяват, че не е задължително в пълномощното за сделка с имот да се посочват нито конкретният имот, нито цената, нито купувачът. Достатъчно е в него общо да е изразена воля за овластяване на пълномощника да се разпореди с имущество.
Съдиите разсъждават, че отношенията между упълномощителя и пълномощника са такива на доверие и именно от степента му зависи обемът на представителната власт. Упълномощителят може, но не е длъжен, да ограничава тази власт, както намери за добре - като посочи конкретен имот, цена или лице, което да го придобие.
2) На вторият въпрос тълкувателното решение отговаря, че договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.
С тълкувателното решение двете колегии отхвърлят тезата, че сключеният договор без представителна власт е нищожен поради липса на съгласие. Като посочват, че всяка нищожност по чл. 26 ЗЗД, е абсолютна - не само изначална, а и води до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици и не може да бъде санирана. За договора, сключен чрез мним представител обаче чл. 42, ал. 2 ЗЗД изрично установява възможността той да бъде потвърден.
3) По последният въпрос решението е следното: Договор, при който представителят на едната страна се е споразумял с другата страна във вреда на представлявания по смисъла на чл. 40 ЗЗД, не поражда целените с него правни последици и е недействителен. На тази недействителност може да се позове само представляваният или неговите универсални правоприемници.
Недействителността има защитна функция само по отношение на увреденото представлявано лице, чийто представител е злоупотребил с доверието му, а насрещната страна по договора най-често се е облагодетелствала от това за негова сметка. Уточнява се, че представляваният може да се позове на недействителността по чл. 40 ЗЗД както извънсъдебно, така и пред съда. Последното може да направи с установителен иск по чл. 40 ЗЗД. Както и чрез възражение срещу предявен против него облигационен или вещен иск по повод изпълнението или други последици, произтичащи от увреждащия го договор, сключен от негово име.
